„На попрището жизнено в средата не знам от пътя как се отклоних...“
Данте Алигиери, „ Ад ” Превод Кирил КадийскиПредисловие и въвеждащи текстове Клео ПротохристоваИздател КолибриКалиграфия Константин КокалановРисунки Сандро Ботичели / © Getty images / Bettmann
„ Ад “ е първата част от епичната поема „ Божествена комедия “, следвана от „ Чистилище “ и „ Рай “. В нея Данте разказва пътуването си през Ада, в което той е съпроводен от древноримския стихотворец Вергилий. Като притча „ Божествена комедия “ съставлява пътуването на душата към Бог, а Адът разказва признаването и отхвърлянето на прегрешението.
За да означи 700-годишнината от гибелта на Данте, издателство „ Колибри “ предлага на своите читатели нов поетически превод на първата и най-издавана част от „ Божествена комедия “, като задачата е по този начин да запълни една явна празнота в българската просвета.
Най-ранният превод на „ Ад “ на български датира от 1906 година и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на предишния век да звучи архаично и тук-там даже да е неясен, този първи превод със статут на книжовен монумент се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити за превод от Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и още неколцина други, само че въпреки и по-разбираеми за актуалния четец, те не съумяват да изместят своя прославен предходник.
В лицето на Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската лирика, великият флорентинец намира своя надарен тълковник, който кара речта му да резонира със силата на оригинала, като че ли Данте приказва на български, каквото е и чувството при сонетите на Шекспир, претворени от него.
Ролята на Кирил Кадийски като преводач е голяма за българската просвета, а преводът на„ Ад “ може да се назова исторически. През годините Кадийски е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и други, от съветски - Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам.
В предговора си към тома „ Данте и „ Ад “ седем века по-късно “ професор Клео Протохристова споделя:
„ За легитимацията на сходна самодейност работи, несъмнено, името на нейния реализатор, само че не по-малко безапелационен мотив предлага разбирането, че всред най-сигурните атестати за благосъстоянието на една национална просвета е непрекъснатото ѝ другарство с „ огромните книги “ на международната литература... “
Да предложи същинска лирика, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – това е упоритостта на този нов превод на „ Ад “. За да възпроизведе допустимо най-точно ритъма на Дантевата творба, Кадийски следва истинския петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, създадена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е същинският мотор на повествуванието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и така наречен тройна рима (terza rima) на оригинала, Кадийски ни разрешава да преоткрием словесната хубост, изобретателната мощ и актуалното звучене на този шедьовър.
Изданието е завършено с илюстрации на Сандро Ботичели и краснопис на Костадин Кокаланов, което ни приближава до смисловите и естетически висоти на великото произведение.
***
" Ад ", Данте Алигиери. Изд. " Колибри "
ПЕСЕН ПЪРВА
На попрището витално в средатане знам от пътя по какъв начин се отклоних,и в тъмен лес ме свари тъмнината.
Все още ме обзема смут спокоен,видяното там може да те смаже;така се смаях аз и ужасих,
че и гибелта е по-приятна дори!Добър урок в житейската юдол –и коства си това да се опише.
Кога и по какъв начин съм свърнал в тоя дол,в дрямка било е, Боже прави;все така се лутах в глухия раздол,
съумял да опне нервите ми здравии клетия живот да ми вгорчи –и стръмен рид пред мене се възправи.
И аз, към свода запустял възвил очи,съгледах по какъв начин по голите му плещиго милва към този момент слънцето с лъчи,
а тръпнеше под ласките горещии езерото на сърцето, в плендоскоро на видения злокобни.
И както пасажер, стигнал изтощенбрега след борба с морските вълни,назад се взира в гаснещия ден,
по този начин и аз очи възвих към тазиюдол, където никой от смърттане е съумял до през днешния ден да се опази.
Напрегнах се... И потеглих. Вбил пета,отмествам крайник... И отново... И се катеря.И ето – най-случайно в утринта
пред мен изскочи някаква пантерапетниста и с кръвясали очипронизваше ме. Почнах да трептя.
За момент не се от мен отдалечии споделих си: това е към този момент краят,погубен съм, по всичко си проличава.
А небесата взеха да сияят,на мястото на ярките звезди,за момент даже не спрели да витаят
след дните първозданни, се родисамото животворно слънце. Грейна!И всичко чудно е като преди!
Пантерата, и тя е – с тази нейнаокраска – част от пролетния ден,за момент ми вдъхнал религия ненадейна.
Но зърнах лъв и отново ме полъх студенскова! Ах, тая паст свирепа, гладна,разчекната злокобно против мен;
и необичайно по какъв начин лъвът не ме атакува!Излязла като че ли от самия мрак,вълчица мършава и кръвожадна
пристигна след него в тоя пущинак;прегризала на не един гръкляна,тя търсеше да се насити отново.
Като сребролюбец остарял с душа терзанада не осъмне на следващия ден опустошен,при ужаса, че жертва самичък ще стана,
взех решение да тичам аз от тоя плен,и най-добре ще е обратно да свърна,в нощта – от зазорилия се ден;
само че щом още веднъж този свят посърна,пред мен човек, живял в отдалечен век, изникна в момент и аз с душа кахърна:
„ Ти кой си, фантом ли, или човек? –Извиках. – Виж ме, виж ми патилатаи помогни ми в моя дял нелек! “
„ Бях жив човек, край Мантуа в богатафамилия пристигнах на тоя свят,когато Цезар господства на земята;
живях при Август в Рим – прочут гради с божества лъжовни, недостойни;аз бях стихотворец, от мене е възпят
Анхизовият наследник, популяризирал с бойнибезсмъртни подвизи и Илион,и свойте предани скиталци войни.
Къде вървиш, за какво така рониш стонслед вопъл, наместо с бодри силинагоре да вървиш по тоя скат? “
„ Ти си поетът, славният Вергилий –нададох, горящ от възбуденост, зов, –от епохи са те боготворили,
измежду толкоз огромни – най-велик,светилото измежду сонма от поети,подай ръка на тоя страдалец!
И в случай че песните, от мен изпети,са нещо тук – на тебе се дължи,от млади години ме бащински пое ти.
Вълчицата не стопира да ръмжи.Мъдрецо, помогни ми, нямам сили,духа ми изтерзан окуражи! “
„ От тежките беди, духа сломили,каквото и да стори тук човек,избава няма – пътя не смени ли!
Двубоят с тоя звяр не ще е лек,не е оставял жив човек до днеска,за жертви дебне постоянно нащрек!
И не от апетит, това е като че ли тресказлини да прави, злото да плодии всичко в кръв почтена да оплеска;
подготвен е с всеки звяр да се сроди,но всуе жадност отплата... Че вълкодавът,хероят, който ще го победи,
се знае и на него се надяват –във Фелтро скоро той ще се роди!Италия и през днешния ден я в кърви давят,
поена с кръв от храбрите предци,и Нис, и непорочната Камила,и Турн, и Евриал... Като преди
ще скочат те и святата им силаще я натика в гибелния Ад,в нощта, за дива отплата я настървила.
Не се обръщай повече обратно,че тук това е място прокълнато,и довери ми се като на брат –
ще слезем в пропаст зейнала, коятоот горък рев и вопли ще кънти,и не един с лице, в сълзи облято,
ще моли отново гибелта да го слети,за свойта горделивост и несгоди наказан;и грешници разкаяли се ти
ще видиш – чакащи въпреки с боязънда идат горе, в оня ярък храм,където няма сълзи, боязън, и казън.
Решиш ли в Рая да отидеш сами самичък да видиш Божията популярност,ръце пречисти ще те вдигнат там;
за мен неведом тоя път оставаи все по този начин неосъществим е Той –Властител на всемирната страна.
Дворците му сияйни нямат брой.Натам и мисълта ми не полита,не е за мен блаженият покой,
само че трижди е блажена и честитадушата чиста, праведна преди,а през днешния ден сама в безсмъртната му свита! “
„ За бога, избави ме от беди,чуй по какъв начин те апелирам, чуй ме по какъв начин въпияи в царството на мрака ме води,
та след това самичък да видя и онияврати сияйни... Чуй, с изнемощял гласдушата ми все така зове. Води я! “
И потегли той и след него аз.Още по темата
„ Ад “ е първата част от епичната поема „ Божествена комедия “, следвана от „ Чистилище “ и „ Рай “. В нея Данте разказва пътуването си през Ада, в което той е съпроводен от древноримския стихотворец Вергилий. Като притча „ Божествена комедия “ съставлява пътуването на душата към Бог, а Адът разказва признаването и отхвърлянето на прегрешението.
За да означи 700-годишнината от гибелта на Данте, издателство „ Колибри “ предлага на своите читатели нов поетически превод на първата и най-издавана част от „ Божествена комедия “, като задачата е по този начин да запълни една явна празнота в българската просвета.
Най-ранният превод на „ Ад “ на български датира от 1906 година и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на предишния век да звучи архаично и тук-там даже да е неясен, този първи превод със статут на книжовен монумент се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити за превод от Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и още неколцина други, само че въпреки и по-разбираеми за актуалния четец, те не съумяват да изместят своя прославен предходник.
В лицето на Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската лирика, великият флорентинец намира своя надарен тълковник, който кара речта му да резонира със силата на оригинала, като че ли Данте приказва на български, каквото е и чувството при сонетите на Шекспир, претворени от него.
Ролята на Кирил Кадийски като преводач е голяма за българската просвета, а преводът на„ Ад “ може да се назова исторически. През годините Кадийски е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и други, от съветски - Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам.
В предговора си към тома „ Данте и „ Ад “ седем века по-късно “ професор Клео Протохристова споделя:
„ За легитимацията на сходна самодейност работи, несъмнено, името на нейния реализатор, само че не по-малко безапелационен мотив предлага разбирането, че всред най-сигурните атестати за благосъстоянието на една национална просвета е непрекъснатото ѝ другарство с „ огромните книги “ на международната литература... “
Да предложи същинска лирика, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – това е упоритостта на този нов превод на „ Ад “. За да възпроизведе допустимо най-точно ритъма на Дантевата творба, Кадийски следва истинския петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, създадена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е същинският мотор на повествуванието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и така наречен тройна рима (terza rima) на оригинала, Кадийски ни разрешава да преоткрием словесната хубост, изобретателната мощ и актуалното звучене на този шедьовър.
Изданието е завършено с илюстрации на Сандро Ботичели и краснопис на Костадин Кокаланов, което ни приближава до смисловите и естетически висоти на великото произведение.
***
" Ад ", Данте Алигиери. Изд. " Колибри " ПЕСЕН ПЪРВА
На попрището витално в средатане знам от пътя по какъв начин се отклоних,и в тъмен лес ме свари тъмнината.
Все още ме обзема смут спокоен,видяното там може да те смаже;така се смаях аз и ужасих,
че и гибелта е по-приятна дори!Добър урок в житейската юдол –и коства си това да се опише.
Кога и по какъв начин съм свърнал в тоя дол,в дрямка било е, Боже прави;все така се лутах в глухия раздол,
съумял да опне нервите ми здравии клетия живот да ми вгорчи –и стръмен рид пред мене се възправи.
И аз, към свода запустял възвил очи,съгледах по какъв начин по голите му плещиго милва към този момент слънцето с лъчи,
а тръпнеше под ласките горещии езерото на сърцето, в плендоскоро на видения злокобни.
И както пасажер, стигнал изтощенбрега след борба с морските вълни,назад се взира в гаснещия ден,
по този начин и аз очи възвих към тазиюдол, където никой от смърттане е съумял до през днешния ден да се опази.
Напрегнах се... И потеглих. Вбил пета,отмествам крайник... И отново... И се катеря.И ето – най-случайно в утринта
пред мен изскочи някаква пантерапетниста и с кръвясали очипронизваше ме. Почнах да трептя.
За момент не се от мен отдалечии споделих си: това е към този момент краят,погубен съм, по всичко си проличава.
А небесата взеха да сияят,на мястото на ярките звезди,за момент даже не спрели да витаят
след дните първозданни, се родисамото животворно слънце. Грейна!И всичко чудно е като преди!
Пантерата, и тя е – с тази нейнаокраска – част от пролетния ден,за момент ми вдъхнал религия ненадейна.
Но зърнах лъв и отново ме полъх студенскова! Ах, тая паст свирепа, гладна,разчекната злокобно против мен;
и необичайно по какъв начин лъвът не ме атакува!Излязла като че ли от самия мрак,вълчица мършава и кръвожадна
пристигна след него в тоя пущинак;прегризала на не един гръкляна,тя търсеше да се насити отново.
Като сребролюбец остарял с душа терзанада не осъмне на следващия ден опустошен,при ужаса, че жертва самичък ще стана,
взех решение да тичам аз от тоя плен,и най-добре ще е обратно да свърна,в нощта – от зазорилия се ден;
само че щом още веднъж този свят посърна,пред мен човек, живял в отдалечен век, изникна в момент и аз с душа кахърна:
„ Ти кой си, фантом ли, или човек? –Извиках. – Виж ме, виж ми патилатаи помогни ми в моя дял нелек! “
„ Бях жив човек, край Мантуа в богатафамилия пристигнах на тоя свят,когато Цезар господства на земята;
живях при Август в Рим – прочут гради с божества лъжовни, недостойни;аз бях стихотворец, от мене е възпят
Анхизовият наследник, популяризирал с бойнибезсмъртни подвизи и Илион,и свойте предани скиталци войни.
Къде вървиш, за какво така рониш стонслед вопъл, наместо с бодри силинагоре да вървиш по тоя скат? “
„ Ти си поетът, славният Вергилий –нададох, горящ от възбуденост, зов, –от епохи са те боготворили,
измежду толкоз огромни – най-велик,светилото измежду сонма от поети,подай ръка на тоя страдалец!
И в случай че песните, от мен изпети,са нещо тук – на тебе се дължи,от млади години ме бащински пое ти.
Вълчицата не стопира да ръмжи.Мъдрецо, помогни ми, нямам сили,духа ми изтерзан окуражи! “
„ От тежките беди, духа сломили,каквото и да стори тук човек,избава няма – пътя не смени ли!
Двубоят с тоя звяр не ще е лек,не е оставял жив човек до днеска,за жертви дебне постоянно нащрек!
И не от апетит, това е като че ли тресказлини да прави, злото да плодии всичко в кръв почтена да оплеска;
подготвен е с всеки звяр да се сроди,но всуе жадност отплата... Че вълкодавът,хероят, който ще го победи,
се знае и на него се надяват –във Фелтро скоро той ще се роди!Италия и през днешния ден я в кърви давят,
поена с кръв от храбрите предци,и Нис, и непорочната Камила,и Турн, и Евриал... Като преди
ще скочат те и святата им силаще я натика в гибелния Ад,в нощта, за дива отплата я настървила.
Не се обръщай повече обратно,че тук това е място прокълнато,и довери ми се като на брат –
ще слезем в пропаст зейнала, коятоот горък рев и вопли ще кънти,и не един с лице, в сълзи облято,
ще моли отново гибелта да го слети,за свойта горделивост и несгоди наказан;и грешници разкаяли се ти
ще видиш – чакащи въпреки с боязънда идат горе, в оня ярък храм,където няма сълзи, боязън, и казън.
Решиш ли в Рая да отидеш сами самичък да видиш Божията популярност,ръце пречисти ще те вдигнат там;
за мен неведом тоя път оставаи все по този начин неосъществим е Той –Властител на всемирната страна.
Дворците му сияйни нямат брой.Натам и мисълта ми не полита,не е за мен блаженият покой,
само че трижди е блажена и честитадушата чиста, праведна преди,а през днешния ден сама в безсмъртната му свита! “
„ За бога, избави ме от беди,чуй по какъв начин те апелирам, чуй ме по какъв начин въпияи в царството на мрака ме води,
та след това самичък да видя и онияврати сияйни... Чуй, с изнемощял гласдушата ми все така зове. Води я! “
И потегли той и след него аз.Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ